С мисли за теб се будя,
с тях вечер заспивам,
колкото и да се трудя,
от ума си не те изтривам.
Да те забравя няма да е лесно,
в сърцето ми те има,
да те мразя – не е честно,
любовта към теб е видима.
На пътя пред мен си ти,
където и да тръгна аз,
по тъмни улици разбити
навсякъде чувам твоя глас.
Да те забравя не мога,
ти си в моето тяло –
разпространена като дрога,
превзела ме изцяло.
© Никица Христов Все права защищены