Отивам си. Отивам си полека
и без дори за миг да предположиш.
Изчезвам като призрачна пътека,
в една гора, която си пребродил.
Отдръпвам се. Изгубвам се по малко
и все по-рядко в дните ти ме има,
а ти дори не знаеш и е жалко,
че лятото ни става сива зима,
че птиците на моите усмивки,
отдавна отлетяха надалече,
и празни са ръцете ми и плитки,
и кратко се оказа нашето "вечно". ...