etikki (Мариета Караджова)
100 82
31 окт. 2017 г., 23:01

Да те запомня 

  Поэзия » Любовная
1081 6 9

Отивам си. Отивам си полека

и без дори за миг да предположиш.

Изчезвам като призрачна пътека,

в една гора, която си пребродил.

Отдръпвам се. Изгубвам се по малко

и все по-рядко в дните ти ме има,

а ти дори не знаеш и е жалко,

че лятото ни става сива зима,

че птиците на моите усмивки,

отдавна отлетяха надалече,

и празни са ръцете ми и плитки,

и кратко се оказа нашето "вечно".

А може би светът навън е шарен...

Но вътре в мен е истински студено

и няма как със дъх да те опаря

и няма как в съня си да те взема.

Защото те обичах като огън,

а днес съм пепел. И съм студ и прах,

отивам си, докато още мога,

да помня, че със теб горях.

 

© Мариета Караджова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??