8 июн. 2020 г., 21:21
Да ти разкажа ли за морето?
Да ти разкажа ли за морето?
За любимото моето море,
което открадна сърцето ми?
Морето, което мен вечно зове?
То е Любов. То е луда измама.
С шампанско нозете мои посреща.
Измива ги нежно в шумящата пяна,
а изгревът запечатва мига на срещата.
То е Любов. Вълшебна, необяснима.
Затварям очи и пренасям се във Рая.
Морето – нежното, непредвидимото
е Любовта, за която от малка мечтая.
То е Любов. Без възраст, без граница.
С ласки солени умората моя съблича.
Мушва пясък и миди в избелялата раница
И шепне: „Тебе обичам… тебе обичам…“
Тичам по пясъка с боси пети.
Вятърът пее в косите ми песен.
Морските нимфи са мои сестри.
Тук съм Любов. У дома.
А в къщи, животът е лесен.
© Ирен Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Приятна вечер, Мария!
-
Всъщност и двете са ударени в конкретния случай. Изморих се и не искам да изкуша някого като започна да правя грешки и да му дам повод да злорадства. Злорадството вреди на душата. Приятна вечер, Ирен.
-
Забележката ти за римата беше напълно резонна. Но е проява на лош вкус, според мен, да се римуват отворена и затворена сричка, защото, въпреки че не е доловимо за повечето уши и е прието като "законна рима", има разлика в произношението на редуцираните и ударените гласни. А липсата на -т накрая се усеща от всяко ухо. Но това наистина са детайли. Прави ми впечатление, че критикуваш смислено и се учудвам защо не го прилагаш на практика. Но ти си знаеш най-добре. Ако положиш малко усилия, мисля, че можеш значително да подобриш нещата.
-
Нещо такова.
Не знам дали всички критици "знаят как, но не могат". Но научих, че правя впечатление на много критикуващ човек - трябва да си взема бележка и да става по-хвалеща 
Чела съм много и имам отношение към поезията. Знам какво ми харесва на мен и какво -не. Вероятно е субективно. Позволявам си да изказвам мнение непрофесионално, точно защото ми се струва, че когато лаици- читатели изказват мнението си би трябвало нежните раними души да го приемат по-леко. Влиза в профила ми, прочита и си казва : "Е, тя ли ще ме учи!" Пък ако намери нещо полезно в думите - ОК. Избягвам да се правя на критик точно в рисуването. Когато имаш много знания лесно можеш да откриеш несъвършенства. Но това никак не е важно! Малко са съвършените неща създадени от човек! Важното е как въздействат и как ги възприма точно непредубеденната непрофесионална публика според мен. Това са си мои разбирания. -
И ти ли "знаеш как, но не можеш" като повечето критици? ☺
-
И аз така, Мария. Жертвам се.
-
"Да въртиш, сучеш думите и да го докараш почти убедително", една колежка пък каза, че съм пишела "гладко и мазно". За сученето и въртенето не знам. Не ме бива с вретената. Ти си по платовете. Но като в приказката, питай някого какво да е наказанието на съгрешилия и той ще ти предложи според професията си. Това "почти" ме смути. Мислех си, че съм съвършено убедителна.☺Джена, я се телепортирай! ☺ Ирен ме предизвика с "критиката" си. Защо да не съм жури? Във всяко жури има един "със секирата", иначе сайтът ще заприлича на "похвално песнопение". На мен тази роля не ми е много приятна, но се жертвам.
-
Ами, пак ти благодаря! И то повече, защото е истина. И си се чувствам на мястото. С предния ти коментар малко ме изненада. Не се притеснявай за мен, няма опасност да слънчасам. И това, което пиша, не смятам, че е поезия. Някакви си рими, не са достатъчни за да се нарече един текст, поезия. Мисля, че си знам горе -долу нивото на стихоплетец. Но пък невъзпитано е някак да те похвалят и да се сопнеш: " Нищо не разбираш! Това ли наричаш поезия!" Но пък на теб прекрасно ти се удава да въртиш, сучеш думите и да го докараш почти убедително. Колкото до коментарите - всеки сам решава къде и как да коментира. Мисля, че някои са искренни.
-
Всъщност стиховете ти не ми харесват, Ирен. Мисля, че си много добра в създаването на дрехи, но поезията не ти е сила. Но при дрехите не съм капацитет и не смея да "критикувам". А морето е на всички и на всеки поотделно. А от подобна "критика" като тази, която демонстрирах ток-що, опазил ме Бог. Питам се само, колко от коментиралите по-долу са се опитали да те предпазят от "слънчасване", както се изрази под друго стихотворение М. Панайотова, или предпазните мерки са избирателни и само за "подходящия" момент. А аз и да хваля, и да критикувам, все предизвиквам недоволство, пробвах и двете, затова по-добре да казвам, каквото мисля. Поне пред съвестта си да съм чиста. Оценката е за поощрение. Истината трябва да бъде придружена с милост, иначе прилича на екзекуция. В някои случаи.
-
Благодаря, Доче!
Мария... Много благодаря! Така, като чета литературната ти критика, си задавам въпроса : " Моето стихотворение ли е толкова хубаво?" Благодаря за отделеното време, за да прочетеш моя "разказ" за морето. Благодаря и за обстойния коментар. Както и за това, че усети. Ако в това стихотворение съм успяла да се приближа малко повече да поезията, причината ще е единствено в това, че морето наистина е моя любов. -
"За любимото моето море, което открадна сърцето ми", "което мен вечно зове", "нозете мои посреща", "умората моя съблича", "косите ми", "мои сестри". Харесват ми тези повторения. Подчертават идеята на авторката, че морето е на лирическата . Също и разговорният, задушевен тон на израза "А изгревът запечатва мига на срещата". Това, заедно с повторението на думата Любов внушава идеята, че и Любовта е на лирическата. А "тичането с боси пети по пясъка" създава усещане за ефирност, сякаш само част от стъпалата докосват земята /а именно петите/ и лирическата ще литне всеки момент. Разкрепостената форма усилва усещането за този лекота и пренебрегване на ограниченията и рамките на този свят и сякаш не пясък и миди, а цялото море може да бъде "мушнато" в избеляла раница. И прибрано в... "Любими"? Извини ме, Ирен, това е един от първите ми опити на попрището на литературната критика. Дано съм се справила. Поздравления.
-
Да любов е... Успех!
-
Това ме радва, Маргарита! Бри, Наде, Пепи, весел ден момичета!
-
Хареса ми дома на Любовта!Успех!
-
Едната пехливанка липсА - от смях!
-
Голички!
Само Юри да не прочете, че представям си как 3-те грации в калта ще ви насмете! Нещо еротично ми идва тази борба... (извинявам се - червена точка) -
Смешно и жалко звучи, когато определят предизвикателствата, като борба. Представете си Ирен, Деа, мен - намазани с олио пехливани... Да се смееш ли, да плачеш ли? За Грамотата!!!
-
Обичам да чета коментарите: едни критични, други остроумни, провокиращо нови идеи, трети забвни-закачливи... Всъщност заради тях и качвам тука
Ти си любов във всичко, което правиш, навсякъде влагаш частици от нея. Поздравления! -
Както казах, хората сме различни. И това му е интересното. Твое право е да заключиш коментарите и оценяването, щом така ти харесва. Аз пък съм благодарна на всеки отделил от времето си да прочете и когато коментира по съвест.
-
Здравей, Искре. Аз мога да ти задам подобен въпрос. Защо като казваш, че нямаш нужда от коментари, оценки и сърчица, а публикуваш? Всеки има своите мотиви да направи или да не направи определено нещо. Аз много пъти съм казвала за предизвикателствата в "Откровения", че са добър "генератор на идеи" и го възприемам повече като игра за размърдване на мозъците, отколкото като състезание. Старая се когато участвам, това което публикувам да е приемливо. Не участвам "на всяка цена", а само когато темата ме провокира или я усетя близка за самата мен. Не смятам, че това което пиша заслужава да спечели някакъв приз. Старая се, но напълно съзнавам, че това което пиша съвсем не брилянтно нито като ритъм, нито като богатство на изказа. В сайта има хора, които пишат наистина красиво, но пък смятам, че ако всеки който мисли по същия начин не участва - участниците съвсем ще се броят на пръсти и предизвикателствата ще се обезмислят. Дали бях изчерпателна?
Георги - благодаря ти. -
Много морско и обичливо.
Поздравявам те. -
Благодаря, Юри. Но... не се нуждая от успех, от моресе нуждая...
-
Красиви са твоите чувства край морето, Ирен! Успех!
-
Благодаря ви, хора! Радвам се, че написаното от мен ви е харесало. Морето е вдъхновение, вярвам, че ще прочетем много хубави стихотворения по темата.
-
Успех и от мен!🌸
-
Иренка, прекрасно е твоето море.
-
Усетих го, чувствена разходка из сетивата.
-
Успех, Ирен!
-
Очаквах обичта ти морскосиня и ето, че не закъсня... 🌊
-
Хубаво стихотворение. Много хубаво и много красиво. За което - Браво!
Но Черно море - да не си вътре, щом се разгневи! И не само - стихията на моретата е необуздана и смъртоносна! Ласкави и прекрасни, красиви и нежни, но ако не забравяме - това е огромна, често деструктивна енергия, съсредоточена в малки пространства, а при урагани и тайфуни - в огромни пространства, за кратко време. А това може да е, и понякога е, смъртоносно. Трябва да уважаваме красотата и гнева на морето, на океана! -
Добър маринист си, Иренка! Радвам се, че се включи в това морско предизвикателство!🌹
-
Такава красота! Успех, Иренче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
