Безсмислен въпрос,
заглъхнал
из невидимия път,
по който телефонът ни предава
чужди думи от далече.
Много объркани думи
се губят или плашат
от безкрайната пропаст
между мен и теб
И пропадат право в нея,
сред неразбиране и лед,
там където
никой телефон няма сигнал.
Няма мост (материален или виртуален),
който да издържи
и да свърже
два несъвместими свята
Няма път,
когато всяка дума тежи
като мълчание и глупост,
като лъжа.
Няма начин да те достигна
не ми ли подадеш ръка
и потърсиш
някъде захвърлената истина
в твоята душа.
© Любомира Нанева Все права защищены