Да търся
...И търся - себе си - сред хаоса
От хора, книги и събития...
И питам се: Коя жена
Е гледала света с очите ми?
На кой войн силните ръце
Почивали са на косите ми?
Сърцето ми в чии гърди
Бог търсило е в страх и болка?
Ръцете ми в кого стрели
Изпращали са вместо отговор?
И питам се: Кому ще дам
С трепереща ръка жарава
От свойта клада, плам,
Изгарящ ме дори и права?...
В кого ще стигна до звездата,
Която мами и насън?
Кой ще погали мен - тревата?
В чий смях ще дойда като звън?
И вечно съм била...
Ще бъда...
Да търся!
© Дивна Все права защищены