s7r (Валери Шуманов)
256 444
6 нояб. 2008 г., 12:31

Да умреш в очите ми 

  Поэзия
702 0 8
Дори не си свали обувките -
влизайки нощес при мен.
Смехът, прегръдките, целувките -
тях забравила ги бе.

Само за да се простиш със всичкото,
само зарад туй дойде.
Дори не ми казА "Обичам те"
преди в очите да умреш.

А ти умря вовек в очите ми...
И да трошиш - забравили са те.
И да крещиш куплети неизричани -
очите ми не помнят теб!

И не знаят от какво е локвата
пред моята врата - море.
И да сваляш, и да бършеш токчетата -
вече безполезно е.

Но занапред във дните си мъчителни
ще уважаваш всичките мъже.
Ту обичани, ту необичани,
веднъж умреш ли във очите им -
умираш в тяхното сърце...

© Валери Шуманов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ммм...много добро...и е вярно...
  • харесах!
  • усетих: яд, ревност, безнадеждност, слабост и много любов...
    Красиво е!
  • веднъж умреш ли във очите им -
    умираш в тяхното сърце...

    Добър финал!
  • интересно... почти непроменено е, а дали е поводно този път? Поздравявам те за изказа.
    И все пак тази категоричност на лирическия сякаш е повече наложена , отколкото дошла от самосебе си
  • Браво! Супер! И си много прав! Поздрав!
  • много добре написано. браво
  • Харесах!!!
Предложения
: ??:??