Да усетя ли тишината…

Да чуя ли песента на птиците, които отлетяха

                                                                 още вчера…

Да почуствам ли залеза по кожата си макар,

                                                               че облачно бе днес…

Да почуствам ли теб… Как попиваш и

                              се губиш в сърцето ми…

                               Сякаш някога мой си бил…

Сякаш нищо не било е неизказано

         и всичко като в приказка завършило добре…

                                   още преди да е започнало…

И в слънцето, и в залеза ще те търся!

И тишината с часове ще слушам!

И птиците, отдавна отлетели, ще зова!…

              Ала пак няма да те имам…

              И света да преобърна…

        Защото нищо не свършва, без дори да е започнало!…