Да докосна не с пръсти,
а с дъха си
тази необяснимо
крисива земя.
Да се превърна на дървото
в клон зелен
или дъх на вятъра
в листата.
Да бъда ромона тих
на потока горски
или пък сянка
на бръшляна лих,
покрил на къщата
стената.
Да ви докосна
с мисъл
обични мои хора,
като червена роза
във часа на гибел.
© Лиляна Стаматова Все права защищены