Да бе ти спомен, да забравя,
да бе ти рана, да зарасне,
да бе сълза, да те отроня,
самота да бе, да те прогоня.
Да бе ти кръв, да те даря,
да бе звезда, покорно да те съзерцавам,
да бе послушно сърцето, да му заповядам,
а то отрова, към която се протягам.
Да те пусна колко ми е трудно,
сърцето лесно не забравя,
оноз, кого с душа си люби,
в сълзи горчиви, когото губи.
Да бе куршум и в миг да падна
в мрак и вечна самота,
да знаех поне защо си тръгна,
а чувам злокобна тишина -
загубена, скитаща, бездомна,
да търси пътя към дома.
Да знаех поне защо си тръгна...
© Албена Стоянова Все права защищены
с обич, Бени.