да бъдеш топлина
и с поглед
като слънчев откос да пробиеш
подвижните пясъци на
времето ми
без да потъваш
миналото в тях да се раздвижи
да се изплъзне от затвора на шепите ми
и да намери свободата си
а аз да пусна страха
да остана без нищо
можеш ли
да бъдеш онези очи
заради които да знам
че нямам нужда да (те) измервам?
© Надежда Тошкова Все права защищены
Поздрави, Ани и благодаря!