Обувките хрускат. Мъгла ме люлее,
в снежинки изтича небето сега.
Но няма те, няма. И тихичко пея.
Поне да изплаша за малко снега.
А той да се сепне, да спре да изтръгва,
от топлите устни, целувки за теб.
Да спре да ме гони и спре да затрупва,
следите оставени в бялата степ.
© Силвия Илиева Все права защищены
Браво!