Дай да си признаем

1 мая 2014 г., 20:27

Поэзия » Любовная

821 0 2

Живот - така ли го наричаш

ти на север, аз на юг.

Та това е глупост най-велика,

трябва да я спрем веднъж.

Като два магнита, като ден и нощ

гоним се един от друг.

Ала колкото и да се мъчим

да се разделим, не виждам как.

Не разбра ли вече,

времето нима не ти показа,

че съдбата пръст във нашта среща има

и е писано да бъдем двама.

Може да сме като Каин и Авел,

като дъжд и слънце,

но дъга кога се появява

само при взаимната им дружба.

Аз от тебе имам нужда -

да признавам, не отричам,

ама я си помисли и вслушай

във сърцето

май и то за мене боледува.

И рецептата за двамата е ясна,

дай да си признаем най-накрая,

че лекът за мене - ти си, а за тебе аз съм.

Yaldaz (Йълдъз Пелтекова)

2014-05-02T19:27:46+03:00

Ами да решение е, слага се край на чуденето
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2014-05-02T13:26:40+03:00

и що като си признаем? изход ли е това?
)))