Дай ми знак,

Душата ми низвергната

чува конски тропот, а не звън.

Кой преследва я, почти невидим?

Вятър ли е или дим?

Музика звучи – нестройна, духова,

носи ми тревога, не покой.

Тъжно-смешни са и песнопойките

бит-пазар на селския събор.

Има всичко, всякакви артикули,

вехти nota bene без адрес.

Даже чекмеджета с изненади

пръскат се по острия си шев.

Дай ми знак,

дори по гълъб пощенски.

/Може и със счупено краче/.

Щом замръкна на перваза лунен

да намеря рехаво перце.

Мога да го пазя дълго,

дай ми само знак и тишина.

Шепите си да разтворя

за заслон и топлота.