Жулли (Юлия Димитрова)
72 5867
13 мар. 2010 г., 13:34  

Даже нямаме заглавие 

  Поэзия » Любовная
915 1 30

                                                                                         И най-голямата радост не е достатъчна,

                                                                                        ако няма с кого да я споделиш.

 

http://www.youtube.com/watch?v=GitCFZ9qQso


Един ден знам, че ще сме приказка,
която ще разказваме на внуците
и ще разлистваме любими страници,
които ще сме преживели - истински.

 

Съвсем не ми е трудно да я вярвам -
захранена с надежда и доверие.
С корица без рисунки украсена,
я пишем... Даже нямаме заглавие.

 

Когато замечтахме я, си спомням –
бе месецът на късното ни лято,
записахме на страницата - първа,
копнежите ни съкровени - плахо.

 

Тогава ми призна, че нямаш своя
красива приказка, която те изпълва.
Аз позволих ръката ми да вземеш,
докато пишеш – за да те допълвам.

 

Неусетно я започнахме без думи
след време, като я четем ще радва.
Отдавна знам, за да се случи...
Да пожелаем приказката трябва!

 

 

08.03.2010

Julie

© Юлия Димитрова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Незабравимо мултимедийно удоволствие!
  • !!!
  • Да, Боромир, всеки пише своята приказка, такава каквато си я е пожелал.
    Благодаря ти за прочита!
  • Ако някой философ утре ме попита - Как да се разбира живота?
    Ще му дам линк за тази твоя песен, защото тя ще му отговори - Ей така трябва да се разбира живота!
    Ако утре умра искам да съм участвал в писането на няколко реда от хубава приказка :::)
  • Сърдечно благодаря на nellnokia - Нели Господинова за прекрасния клип, както и на инициатора.
    Успяхте да ме изненадате и да ми доставите неописуема радост.
    Благодаря ви!
  • Хубаво е!!!
    Поздрави и от мен!!!
    А защо наистина не напишеш приказка и не пробваш и с проза?...
  • Приказно!
  • Пиши! И приказки и стихове! Зареждаш и учиш! Моите почитания!
  • така се раждат приказките....
    истинско и красиво, светло и топло стихотворение, мила Жули.
  • Благодаря за хубавите думи и стихчето, Доче!
  • "Аз позволих ръката ми да вземеш,

    докато пишеш – за да те допълвам."

    Живяли някога...Мечтали...Дишали...
    И плакали...Защото...Много късното
    отрязало пътеките...Но като приказка
    се помни и разказва само сбъднатото...

    Влюбих се в тази твоя приказка, Жули!Бъди благословена!
  • Пропито с нежност и любов!Просълзи ме!Топъл поздрав
  • Дано се сбъдне!
  • Браво, Жули! Чудесен стих!
    Нека приказката продължава...
  • Тук си постигнала изключителна нежност, дълбок философски смисъл и приказно въздействие...
  • Прекрасно... !!! Поздрав!
  • Да, така е, Борис.
    Благодаря на всички, прочели!
  • И колкото по-силно... толкова по-сигурно е, че ще се случи!
    Омагьосваща житейска... приказка! Много съкровен стих!
  • Bravo, Julie!
  • "Отдавна знам, за да се случи...

    Да пожелаем приказката трябва!"

    Много истиски думи! Прекрасен стих за една красива, вечна, приказна любов! Пожелавам ти да имаш една от най-вълшебните приказки, а повярвай ми - има още много да се пише!
  • Благодаря ви!
  • Вие сте две глави и не ви трябва "заглавие",а "двуглавие"!Радвам се за вас!!!
  • 6 А може би защото е красива кой бе хабил ценно време, което може да вложи "в писането" и, за да и търси заглавие
  • Твоите приказки винаги са вълшебни - щом си я пожелала и житейската ще бъде такава!
    И аз ти го пожелавам!
    Поздрави!

  • "Аз позволих ръката ми да вземеш,
    докато пишеш – за да те допълвам."
    Чудесна приказка ще бъде!!!
  • Дано бъде най-красивата и омайна приказка!
  • Приказката на живота - твоята е красива, Жули!
  • БРАВО!!!
  • !
Предложения
: ??:??