Ето, казвам го. Нека повтаря ги ехото,
прости думи: Обичам, обичам, обичам!
От това (само моето), дето не взеха те,
имам слънце и ноти, и лудо момиче.
Ето има ме, чакам те! Тръгваш ли? Болката
е за мен. Не делим. Ето, вземам я цяла.
Двата кръста ще нося, за толкова, колкото
ти обичаш ме. Даже пред смърт съм летяла.
© Надежда Ангелова Все права защищены