ДАЛЕЧ
Три дни беше далече от мене.
Три дни живях безпаметно.
Душата ми плаче и стене,
но сърцето твое е каменно.
Чужди мисли ти сричаше.
С чужди надежди живя.
По чужди земи вчера тичаше.
Напразно защо се гневя?
На четвъртия ден ще се върнеш
и пак ще бъдеш в мен влюбена.
Ще бъда от ревност посърнал.
Ще плача за дните загубени...
© Мимо Николов Все права защищены