5 июл. 2007 г., 15:06

Далеч 

  Поэзия
593 0 7
Няма как да знаеш какво си мисля нощем,
когато тихо пак заспивам сама.
Когато гледам към звездите
и мисля си, че съм една луна.
Която тихо в небосклона
самотна пак стои
и дори милионите звези край нея
не могат да те заменят.
И виждам в тебе слънцето далечно,
което гоня всеки ден.
И пак ранено е сърцето,
разбити пак са моите мечти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Митова Все права защищены

Предложения
: ??:??