Как ли не съм се проклинал,
че загубил съм морните делници,
бях далеч безутешен заминал
и се борих с вятърни мелници.
Борих се сам, уморих се
да влача в рани съдбата,
с болки в плътта спогодих се
да довърша до края борбата.
И се влачих със сълзи в очите,
търсих бели огньове във мрака,
но огньовете гаснеха скрити,
без да вярвам, пожарища чаках. ...