„Тя е още надежда за плод.
Не е още вина или смисъл.
Тя не знае какво е живот.
И си прави каквото си иска.”
К. Кондова
Измори ли се вече, мое чакано тъжно момиче?
Много трудно е път да поемеш без моята помощ.
Всички твои сестри в нови къщи щастливо подтичват.
Други майки се радват на тях. А пък аз още моля.
Доскуча ли ти, малката? Май че остана самичка.
А еднички, очите ти, имат си нужда от мама.
Стига тропа с краче! Тук ела! Подарявам ти всичко! ...