16 нояб. 2008 г., 18:50
Пристъпваш в света с надежда крилата,
взор вперил в безоблачното небе,
да вкусиш от дъха на красотата,
която съдбата ще ти поднесе.
Във мрака на човешките заблуди,
прекрачил прага на безумните мечти,
очакваш признания изумрудни
свeтът за тебе в щастие да блести.
И в нощния час на мисли унесен,
усетил дъха на призрака им блед,
виниш света, че така е устроен,
без ласките на прелести за теб. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация