29 февр. 2008 г., 12:58

Далечна близост 

  Поэзия » Другая
853 0 14

Край неродените въздишки на ръцете ти

безтрепетни внезапности се сливат

със никнещите болки под очите ми

и в нищото на времето умират.

 

Седяхме в глухо кино. Не запалих

виновното... на прашните случайности.

Синдромно, без да знаеш, те запазих

в тетрадката на моите безкрайности.

 

Безумно е... И трудно ще си тръгнеш

от мисълта... и разни разкаяния...

И бял кахър не можеш да ми бъдеш,

защото ни събират разстояния...

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??