30 июн. 2007 г., 01:14

далечна любов 

  Поэзия
1405 0 8

Измислих те,
за да не съм самотна.
Създадох те,
за да ми бъдеш светлина
и всеки миг го украсих стократно,
за да повярвам, че не е лъжа!
И невъзможното превърнах във възможно.
И влях любов там, където може би не е дошла.
О, колко сила има във човешкото сърце тревожно

и колко обич непонятна за света...

Но ти не си измислица.

Ти съществуваш и там е най-голямата беда,
защото в мислите ми тържествуваш,
във сънищата и в нощта.
Да, теб те има,
но си толкова далече от мен и от реалността...
Да имах силата на малкото човече,
което върши чудеса, с радост бих отнесла те далече,
на някой остров с теб да съм сама.

                        ОБИЧАМ ТЕ!!!!!!!!

© Димитър Димитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??