Стоя изправена...
но не знам дали си струва -
смисъл има ли, когато
хората дори не съществуват?
Бавно по лицето ми път проправя си сълза...
причина ли?
Емоция във празен свят,
силен смях в присъствието на смъртта,
свеж полъх към угаснал вече цвят
и затворена стои в кутия радостта,
изкривена от сълзите свята младост,
плаче още и за лъч надежда... ...