Събрала съм стотици грехове
зад овехтелите прозорци на душата си.
И всички, до един, са все пред теб -
ненавременно и незаслужено предателство.
Очаквах да си идеш разневен,
вратата силно да затръшнеш...
Но, напротив - ти дойде при мен
себе си отново да потърсиш.
Признаваш си... За първи път на глас
разкъсваш премълчаното отричане.
Признаваш си - обичал си ме. Ами аз?
Аз дали съм те обичала?
© Илица Все права защищены