Земята е само точка в безкрайната вселена,
а ние, земните жители- какво сме?
Прашинки може би или нещо по- дребно,
съвсем невидими за телескопа.

Затова пък се мислим за велики,
водим безмислени войни и битки,
надсмиваме се, мразим и се обиждаме,
а колко малко е нужно, за да се обичаме.

Да подадем ръка в лош момент на приятел,
да помогнем дори на съвсем непознат,
да се усмихнем на радостта на луд мечтател -
дали няма да стане така по-добър този свят?

Дали няма да има повече усмивки,
повече радостни и щастливи лица,
ако попречим на злото да ни убива,
вместо злоба да пръскаме - да сеем доброта?

Като семенце посято в Душите да покълва,
да дава филизи и да се разлиства,
с радост и обич сърцата да изпълва,
оскотелите и зли души да пречиства.