Защото нямам право да те следвам
(дори не помня кой реши това),
сега потъвам в тази страшна бездна
(дано следите ти да залича).
Обличам се във бяло. За последно
да бъда по-красива, по-добра...
От утре всичко ще потъне в черно -
по-черно ще е даже от нощта.
Защото нямам сили да последвам
на пулса си лудешки слабостта...
По-лесно е да бягам... Да изчезна...
Но чувствата дали ще спра така? ...