Ще останеш ли? Дали ще бъдеш утре тук?
Сега стоиш до мен, усмихваш се спокоен,
шептиш "Обичам те"- звучи добре.
Дали е истина? - не знам... добре звучи.
Ще бъдеш ли обаче утре с мен -
утре, когато времето ще бъде мрачно?
Май казаха, че ще вали...
Дали тогава ще поискаш да си тук?
Днес смея се и съм забавна - харесва ти.
Но ако утре плача, ще кажеш ли "Обичам те"?
Ще искаш ли да си до мен?
Ще ме накараш ли отново да се смея?
Човек във радост лесно се обича
и с щастието си като магнит привлича,
ала в мъка обичта фалшива бързо си отива,
а тъгата лесно маската разкрива.
"Обичам те" ми казваш. Замълчи!
Истинска е любовта единствено
преминала през трудността;
истинска е любовта, доказана с дела.
Не искам голи думи да изричаш,
от куртоазия да ме обичаш.
Не искам да ме лъжеш,
а после гузен да си тръгнеш.
По-добре не ме обичай!
Не и така, не с фалш и лъжа.
Назад обръщайки се някой ден,
нека спомен мил да пазя в мен.
© Кикито Все права защищены