Дали обичам, или самота е свила своето гнездо във мене,
дали допуснах някой без крила да полети, а аз останах земна?
Защо боли, не съм на съд, че някой с пръст да ме посочва,
дали обичам, или смърт за дните дата ми насрочва?
Дали живях, или насън събирах стръкчета копнежи,
а всяко утро отрезвена налагаше се да проглеждам.
Къде бе ти, за цял живот дори не мина като сянка,
ожънах цялото поле с мечти и вече късно е да раждам.
Дали обичам, само ти посочи пътя ни към Рая.
Не, плача, не – дъждът вали през покрива. И не мечтае.