Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
25 сент. 2021 г., 12:01

Дали 

  Поэзия » Философская
372 4 8

Дори когато босонога,
сред тръни и къпини газих
и полудявах от тревога,
къде да търся пак онази,
която с птиците говори,
лови сапунени балони
и странна е за много хора,
и облаците щом прогони,
заплаква вместо дъжд, защото,
е болно времето, горкото.
Все нещо търси, стиска нищо,
което всъщност без цена е,
върви през урви и стърнища,
за драскотините нехае.
Дали когато я намеря,
че аз съм ще си спомним двете
и утопичното ни вчера
ще се разтвори като цвете?
Последен слънчоглед останал
със семето на малко чудо
ще излекува всяка рана
на времето ни болно, лудо?

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??