Аз писах твойто име по снега,
затъвах в преспи, губех се в тъга,
а зимата ме гледаше студено,
виелиците виеха по мене.
Но ето, че снегът топи се вече,
изчезва бавно с него твойто име.
С ручея и мойта скръб изтече
и споменът по струите отмина...
Сърцето ми е още много младо -
не иска да скърби, а да се радва
и само чака, само чака пролет
да затрепти като авлига в полет...