ron4o (Вероника)
8 4
6 июн. 2010 г., 17:09

Дали? 

  Поэзия
1059 0 0

Аз писах твойто име по снега,

затъвах в преспи, губех се в тъга,

а зимата ме гледаше студено,

виелиците виеха по мене.

 

Но ето, че снегът топи се вече,

изчезва бавно с него твойто име.

С ручея и мойта скръб изтече

и споменът по струите отмина...

 

Сърцето ми е още много младо -

не иска да скърби, а да се радва

и само чака, само чака пролет

да затрепти като авлига в полет...

© Вероника Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??