Дали аз съм тази,
която постоянно тревожи
твойте мисли в безкрайните дни
и тази, която се вмъква при теб да предложи
в лунните нощи загадъчни мечти,
или може би тази, която идва безшумно на пръсти
и присяда тихо до твойте постели,
а може би тази, която грабва дъха ти
и глътките въздух за миг втечни,
е май аз съм тази, която нежно те моли
и гали леко с нежни коси
и тази, която много сълзи по теб изтърколи
и премахна от сънищата ти всички злини
и тази, която тайно от уроки те пази
и вече не можеш без нея да заспиваш ти...
© Светлана Тодорова Все права защищены