Бездушието ме мори...

Нима там само за едни трохи е всичкото това..
Нима желаят хората пари?
За тях ли се върти света? 

И някак алчни са, дори...
Не, те не търсят красота.
Къде са техните души?
Щом всичко има си цена?

Търгува всичко - ври кипи,
Изкарва някоя пара
И вечер даже ги брои...
Връз тях полага своята глава...

Дали ще купя щастие с пари?
Аз искам да живея!
Искам да пея до зори!
В простора искам да се рея!

Човешки ли са вашите очи?
Или продавате и своята душа?
Нима усмивките търговски са дори?
Ех... Искам нещо да ви подаря...

Нали деца и вие сте били?
И помните ли тая голота?
Не помните ли детските игри?
И този дар от бога - безсмъртна, весела душа?