Животът се изнизва покрай мен,
тъй както циганка във кражба уличена.
Таксува ми билета всеки ден,
а касата ми празна е - непокварена.
Не ме удържат тънките юзди,
не мога вече себе си да управлявам.
По пладне виждам белите звезди,
през иглени уши не смея да минавам.
Тогава, пита се, защо живях,
какво постигнах в шеметните си години?
Дали животът ми е грях до грях,
или е цвете бяло в райските градини? ...