8 окт. 2020 г., 11:25
Дали не е сгрешил Бог с материала
Морал
от кал
не се изгражда!
Не се и ражда
идеал
от кал
красив и пеперуден!
И не бъди учуден -
Успял
от кал,
не е успех,
а ехо демоничен смях!
Печал
от кал
е пълно лицемерие!
Но ето, със доверие,
създал
от кал
Бог расата човешка...
Това дали е грешка?...
08.10.2020.
Георги Каменов
Вдъхновението ми идва от диалога ми с Завет (Димо) под моята творба "Тъжни мисли по болна тема".
Благодаря сърдечно на Димо за това вдъхновение!
© Георги Каменов Все права защищены
Свързани произведения
Тъжно е, когато хората, които следят за спазването на правилата в някоя сфера, използват тази си отговорност, като елемент на власт. Защото те са тези, които знаят тънкостите, и когато, като личности са безкруполни, манипулативни, корумпирани, те се поддават на поривите на Лукавия и погазват това, к ...
554
3
19
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Тук си различен, оригинален, болезнено искрен и с философски поглед над нещата. Браво!👏😃
-
Да, балансът между двете е важното, защото, да бъдем честни, само Светец може да се отдаде изцяло на духовното, Мариана. Много хубаво уточнение добави, благодаря ти.
Димо, дано само не го изпитаме на свой гръб (макар и в случая думата да е друга...)
Слаб опит за някакво подобие на анемичен хумор от моя страна. -
Гордостта е в основата на човешките пороци. Няма спор!
За Бог как изглежда нямам компетенцията да предполагам, но със сигурност другия е толкова потентен, че накрая тези, които му служат, усещат потентността му буквално...
Беше ми интересен диалогът ми с теб, Димо, но аз имам правило да не влизам в дълги такива, защото така се задръства коментарното поле (е, понякога има и редки изключения...), затова сега ти пожелавам хубав ден.
Благодаря ти отново за вдъхновението и интересния за мен диалог в коментарите. -
Калта всъщност е точно това - смес от вода и пръст. Затова уточних с думата изворна... защото точно в тази посока тръгнаха и моите мисли...
-
За вдъхновението понякога е достатъчна половин дума, а друг път и атомен взрив не може да заинтересува Музата.
И все пак, ако метафорично казано, Бог бе създал човека от изворна вода, дали той нямаше да остане кристално чист, като нея?...
Докато Божията искра в хората е невидимо и неизмеримо присъствие, а калта, тоест, тялото и материалното, са леснодостъпни за първичните му сетива. А ние принципно вярваме първо на тях.
Или както казваше едим мой много близък роднина, Бог да го прости:
- Тополата е най-високото дърво, а Дунав, най-голямата река!
Това бе видял, това казваше и Никакви доводи, учебници и прочие не му влияеха...
Благодаря ти за включването, Димо.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Този ми стих наистина ми е страхотно изключение изобщо, като цяло от това, което съм писал.
Особено визирам постройката на куплетите, която написах, като експеримент, защото за секунди ми се явиха в готов вид първи и последен куплет, а аз за да не ги забравя, спрях и под дъжда, ги записах в телефона.
А диалога с Димо бе в кафето, но по пътя към апартамента, мозъкът ми прояви инициатива и Музата ме хвана буквално в крачка...
Отплеснах се, но няма да трия.
Благодаря ти още веднъж.