Vedrin (Ясен Ведрин)
212 757
1 июл. 2015 г., 00:07

Дали от възрастта си остарях? 

  Поэзия » Гражданская
549 0 8

Дали от възрастта си остарях
или дете душата ми остана?
Не помня миг с безгрижния си смях
през болките от всяка нова рана.

Натрупах своя бурен летопис
и в хрониките - скитник се огледа.
Тълпи не ме извикаха на бис.
Те в загуби не виждаха победа.

Не би художник с бръчици покрил
невинния овал на Младенеца.
Навярно в старост вече съм се скрил -
със белите власинки на мъдреца.

Но даже той - с тояжка и перо,
дете остава на Твореца Вечен.
На зло привикнах, търсейки добро,
и бях пред враговете си човечен.

А може би - дълбоко в паметтта
едно момче на прашен път се скита,
и своите несбъднати лета
готово е отново да изпита.

Да тръгне със раздрани колена
към хълма от светулкова омая.
Без ничия присъда и вина.
В началото... събудено за края.

И в стръкче на един откъснат мак
да би познало мъдрост от Всемира...
Не скитникът открива своя праг,
но Вечност всички скитници прибира.

Похлопал бих на Дверите. Без страх...
И няма в мене болка или рана
дали от възрастта си остарях
или дете душата ми остана...

 

(Тленен остатък)

© Ясен Ведрин Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??