4 июн. 2011 г., 20:59
Сънувах страшен сън:
Души ме нещо тежко.
А пред вратата - вън
море, море човешко.
Зова с неистов глас,
от страх обезумяла...
Ала не виждам аз
душа - за помощ спряла...
Събуждам се във пот
и гняв ме пак обзема:
О, страшен си, живот!
Човеко, анатема! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация