Ако някой ден си взема шапката -
платно на необятните ми спомени,
ако отпраша без посока - ей тъй нанякъде -
от сиви и неверни приливи подгонен...
Едва ли ще усети някой...
Не съм уверен,че на някого ще липсвам.
Обърнал поглед през вейките на кипарисите,
ще влача трудно котвеното си въже
на мисълта за дъщерите ми...
Дано не идва вятърът!