17 мар. 2019 г., 11:03

Дано се разпилея като пясък... 

  Поэзия » Любовная
539 6 9
Понякога си мисля за раздялата...
Тъгата ме обзема до полу̀да.
И болките по вехтото ми тяло,
напомнят, че с живота се сбогувам...
Защото ще се свърши този свят,
очите ми щом няма да те гледат.
Тогава ще настане онзи Ад -
от сбъдната мечта да си химѐра...
Ще почернеят тези небеса,
в чиято шир се взирах за молитва -
да ми изпрати Го̀спода душа,
че моята, самотна да не скита... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Все права защищены

Предложения
: ??:??