От болка пулсирам
не виждам
не чувам
усещам
разбирам
и пак... съществувам...
Очите ми парят
нозете ми тръпнат
вратите разтварям
но думите глъхнат
да стана не мога –
къде да избягам
съдбата си строга
приемам да страдам.
Когато страха ми
обгърне снагата
животе прости ми
продавам душата
и нямам ни блясък
ни радост, ни сили
предавам се с крясък
Дано спре да боли...
© Зл Павлова Все права защищены