Купувам си малко време в спомените
с кредит от реалността.
Не е изгубване в нищото, само среща,
на която все пристигах закъсняла.
Този път дано съм навреме -
не за любов, за доверие.
Бях го затворила в плик,

изпратен винаги на грешен адрес.
Затова не получавах никога писма,
макар че умея да чета човека.
Хората все искат да навлязат в чужда вселена.
Виждам, че не бях по-различна.
Сега чета себе си
и погасявам всеки един дълг, който съм си оставила.