25 февр. 2017 г., 21:20

Дано заваля 

  Поэзия » Другая
271 1 6

Рояци от хора – не им нарисувах лица

и никой сред тях не потърсих.

Минават край мене – ненужна мълва,

и няма какво да разтърсят.

 

Навярно защото съм облак – далеко стоя

и зная –  оттук ще замина.

Дано не се случи и тази огромна тълпа

да глътне небето ми синьо.

 

Дано не посегна към онази палитра

и четката, мамеща с косъм,

по който от цвят световете да никнат.

Дано не чертаят износено.

 

И нека остана си облак в една синева,

във която обичта да оцелява,

във която ражда се след дъжд дъга,

където и студ не навява.

 

Рояци от хора – не им нарисувах лица.

Любимите светят до мен.

и вдигат ме – облак. Дано заваля,

във моя и в техния ден.

© Ани Монева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??