24 авг. 2015 г., 18:53

Данък 

  Поэзия
442 0 5

Данък

 

Във едно горещо пладне,
под една вековна бука,
млад поет се скри на хладно
и съблече си сюртука.


Легна той, с ръце под шия,
взор притворил рецитира
за една мома в мошия,
цяла ода без да спира.

 

Ала думите не хранят,
иде вече икиндия.
Стихоплетството е данък
за сърцето на гидия.

 

В утрото ще се престори
на незначещ нищо просяк.
Щом в чифлика му отворят,
къшей хляб ще моли в проза.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??