21 янв. 2025 г., 11:35

Дар 

  Поэзия » Философская
5.0 (3)
170 0 0
Недей от самотата си да бягаш!
Недей дори да те боли.
Защото самотата е награда.
Наследство е на силните. Помни!
Ще кажат купчината хора,
които неразделни са дори за час
- Тоз е луд и без умора
да е сам. Това не е за нас.
Сигурно е толкова трудно
да бъдеш сам и да живееш така.
Навярно дори си е лудост.
А ние нека сме заедно с чаши в ръка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Николов Все права защищены

Предложения
  • Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
  • Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
  • Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...

Ещё произведения »