на Недялко Йорданов
Дошъл за кратко в този свят-
една искра възникнала от мрака,
ще отлетя със спомени богат.
От никого пощада не очаквам.
Понякога от истината тъй боли!
Добре че с нея свиквам да живея.
Какъвто дъжд и сняг да ме вали:
любовта ми крачи,докато остарея.
Не съм готов за хиляди неща,
а още колко имам да довърша...
Сънувам пролет.Майска е нощта ...