Идат от нищо мечти
Желани от години
В планини отчаян
Седях аз смаян
Когато видях я
Седеше пред мен
Красива и страстна
Готова за блен!
Помислих ли аз
За общо ни бъдеще
Предадох ли сърце,
предадох ли ум?
Предадох ли душа,
предадох ли аз своите чувства?
И след като сърце ми веч плени
Планини в душата ми продължи да катери
Със сини очи
С Бляскава руса коса
Нежни като утринна роса
И дрехи модни всеки път
Разпознаваха я даже в кът
Ангелски пристигна
От самият земен рай
Вулкан от чувства изригна
Дано не сложа аз край!
Но случило се то
Дявол да се опълчи
Но дали?
ДАЛИ ще позволиш
И ти, и аз, и той
Война в себе си кроиш
За "Дали ще се усмелиш"
Духа си силен да сломиш
Себе си да победиш
Демоните вътрешни
В покорни да превърнеш
Ангелите стъклени
Равно да пожънеш
Но не забравяй, не в застой
Има на света един твой
Не губи шанса даден
От самия теб забравен
С брътвеж омаен
Не бъди моля те, краен
Мисли приятелю
Бъди в мечтите си траен!
НИКОГА не забравяй обаче
За онова красиво, Русо, синеоко, стилно, умно и мило момиче!
Иманнео което даде сили и вдъхновение и на писането продължение!
© Константин Макавеев Все права защищены