Поднасям ти чувствата си
на бяла филия с масло.
Дарявам ти буквата си,
щастливото мое число.
Дарявам ти пръстена цял,
останал от мама един.
И тука под облака бял
да вдигнеме брачен комин.
Дарявам душата си в мен
на твоята хубост дори.
И ранния пурпурен ден
с любов да започнем в зори.
Дарявам сърцето- едно,
което си нося в гръдта.
И с твоето- двете ведно,
да тупкат дори след смъртта.
© Никола Апостолов Все права защищены