Давай, момче
Сбогом, момче!
Знаеш ли, че
онзи ключ всъщност, ръждяса.
А хлябът вкусен,
който не вкуси,
вече напълно мухляса.
От много влага
любовта бяга.
Тя не обича сълзите.
Дали разбра,
че в таз игра
ти беше цар? На лъжите.
Лесно избяга-
премина прага,
през който не си и влизал.
Тръгвай на път
по своя път,
от който не си излизал.
Бягай, момче!
Теб те влече
зимният, северен вятър.
Вечно нехаещ,
спри да играеш
в провинциален театър.
Тръгвай на воля!
Твоята роля
е за театър прочут.
Само ти знаеш
как да играеш
главната роля. На шут.
© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены