30 мар. 2010 г., 23:36

* * * 

  Поэзия » Другая
906 0 3

И някъде там, сред прашния свят,

се раждам убита и никога жива.

А животът  ми - толкова млад -

в ръцете ми чезне, издъхва, умира.

 

И плътта ми дом не ми е,

в затвор затваря ми душата,

а тя пищи и грозно вие,

но сама е в самотата.

 

И дух и прах се сливат в едно -

няма веч човек, душа.

Умират те в диво пиршество

на празни думи, показност и суета.

© Мария Панкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??