"Я надуй дядо кавала"
за да викна като хала,
"песента си за човека"
и съдбата му нелека!
"Тежко, брате, се живее"
трудно ще се оцелее,
с тия празни портмонета
ще сънуваме кюфтета!
Своето място във живота
зная - аз съм безработен!
"Като няма прокопсия",
нейде в странство ще забия,
тъй "немил, недраг и клет",
без пари и без късмет,
аз, неканеният гост,
нейде там, под някой мост,
ще пробудя тишината
с "питат ли ме де й зората"!
© Любомир Петков Все права защищены