DE FACTO
Някак си съвсем естествено,
кажи-речи и между другото,
песните ми попресекнаха,
а дните ми се позагубиха,
потънали във себе си, молитвени и кротки,
корито на пресъхнала доскоро буйнала река,
прегърбена от тежестта на хиляди разбити лодки,
от щастия и мъки, от праведност и грях...
И с ужаса на суетата пак да потече,
с надеждата да напои земя и въздух с благодат,
пък после – както Бог рече ...