purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
5 дек. 2014 г., 21:20

De facto 

  Поэзия » Любовная
768 0 7

DE FACTO

 

 Някак си съвсем естествено, 

кажи-речи и между другото, 

песните ми попресекнаха,

а дните ми се позагубиха, 

 

потънали във себе си, молитвени и кротки, 

корито на пресъхнала доскоро буйнала река, 

прегърбена от тежестта на хиляди разбити лодки, 

от щастия и мъки, от праведност и грях... 

 

И с ужаса на суетата пак да потече, 

с надеждата да напои земя и въздух с благодат, 

пък после – както Бог рече 

и хората, с които споделихме неговия  хляб.

 

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • С Алина! Хубаво е и едно такова леко и непринудено - както Бог рече!
  • А дали някога е пресъхвала реката...!Харесах и стихът и меланхолията,като воал покрила редовете!Поздрав!
  • Де факто си написал хубаво стихотворение...
  • Водите при теб са дълбоки, мъдри, затова понякога изглеждат тихи... Някак достойно смирение на талантлив творец... Много хубаво стихотворение! Поздрави!
  • "Някак си съвсем естествено...

    както Бог рече..."
  • Мисля, че реката на поезията в теб, Ангеле, не е пресъхнала. Това е главното. За всичко останало важи казаното в Еклесиаст:"Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето ..."

    Много ми хареса стихотворението ти - мъжка, достойна поезия!

    Поздрав и весели празници!
  • Смирение... Хареса ми!
Предложения
: ??:??